Добре дошли в моя блог!
Казвам се Мирослав, на 17 г. съм, от гр. Монтана. Създаването на този блог е продиктувано от няколко неща. От една страна, аз, както и други мои приятели, съм отвратен изключително много от днешното състояние на българската държава, от политическата върхушка, която особено в последните години не спира да краде, унижава и унищожава българския народ. Комунистическата шайка, съвместно с днешния си коалиционен партньор ДПС няма намерение скоро да спре основната си цел – масовата дебългаризация в нашата страна и превръщането ни в някакво подобие на циганизирани, чалгазирани анадолци, а това, което е най-тревожното, е реакцията на самия народ. Реакция ли?! – извинете, ДЪЛБОКИЯ СЪН, от който няма изгледи да се събудим.
Но като се замислим, времената се променят, но идеите са едни и същи, а голяма част от нашето настояще се повтаря – още Вазов пише своя коментар за политическата реалност в края на XIX и началото на XX век – реалност без идеали, без духовни стремежи – под формата на стихотворението “Линее нашто поколенье”. А как намясто би звучало “Елате ни вижте” или Пенчо-Славейковото “Опак край” като диплома за влизането ни в Европейския съюз! Кратко, точно описание на днешния живот в “майка България” – или може би се лъжа? Дали – както твърди президентът на земния рай – ченге от ДС – Западът не води “антибългарска кампания” с цел унищожението ни, тъй като вижда в нас потенциален основен претендент в борбата за титлата “световен икономически гигант”?
Според мен всеки може да прецени сам.
И така, ще публикувам в моя блог творби на български писатели, поети, общественици, които намирам за актуални и вечни. Може би читателят, който няма възможност да прочете в книга тези произведения, ще се убеди в моя блог в прозорливостта на истински талантливите ни сънародници. Аз съм убеден в това. А може и да се обогати културно. Просто така – за себе си.
Ще се радвам, ако посещението ви в моя блог пробуди у вас такова настроение, че отново и отново бъдете мой гост.
С уважение,
Авторът
